Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗМДТ, за основно жилище се дължи данък върху недвижимите имоти (ДНИ) с 50% намаление. Основно жилище е имотът, който задоволява жилищните нужди на гражданина и неговото семейство през по-голямата част от годината.
Пример: Иван Иванов притежава апартамент във Варна, придобит на 01.03.2025 г. Имотът се използва за постоянно живеене от него и семейството му. На 10.04.2025 г. той подава декларация по чл. 14 от ЗМДТ в общината и отбелязва имота като основно жилище. (Важно: Иван няма друго жилище, декларирано като основно.) Ако годишният данък е 150 лв., след прилагане на облекчението той става 75 лв.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗМДТ, за основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50% до 100% данъкът се дължи с 75% намаление.
Пример: Георги Георгиев притежава апартамент в Пловдив, който е деклариран като основно жилище. Той има 70% намалена работоспособност, удостоверена с решение на ТЕЛК. При годишен данък 150 лв. облекчението е 75%: 150 лв. × 75% = 112,50 лв. Дължимият данък след облекчението е: 150 лв. – 112,50 лв. = 37,50 лв.
Ако лице е декларирало повече от едно основно жилище, облекчението не се прилага. Данъкът се дължи в пълен размер за всички жилища за периода, през който повече от едно е било декларирано като основно (чл. 25, ал. 3 от ЗМДТ).
Тук може да изтеглите бланка за правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1.
